Гоблин е мрачен и дъждовен град, построен върху основи от тайни, а всеки от чудатите му обитатели е оплетен в мрежите на личните си страхове и мании.
Малерман разказва историите на някои от тях и ни разхожда из калните улици на болната човешка душевност.
Историята
До мистериозното градче ни отвежда шофьора Том, решил да направи един допълнителен курс извън работно време. Обещанието за тройно заплащане се оказва достатъчно убедително, въпреки необичайните изисквания за доставката:
- никой друг не трябва да разбира за поръчката;
- сандъкът в никакъв случай да не се отваря, а ако се чуе шум да се игнорира;
- да не се доставя преди полунощ или след 00:30 часа, а ако получателят го няма или се пропусне точното време, товарът непременно да се унищожи!
„Разфасованият мъж”
Още преди да сме надникнали в зловещия сандък, Малерман подхваща първия разказ: „Разфасованият мъж”.
Много подходящо заглавие. Заради него на всеки ред очаквах нещо ужасяващо, а то се оказа разказ за „приятелството” и „истинската” любов.
Е, имаше и разфасован мъж, но като се обичат младите …
„Камп”
В „Камп” срещаме Уолтър Камп, най-добрият историк в Гоблин, страдащ от параноя, че всеки момент ще бъде нападнат от призрак. И за да сме по-точни – че ще умре от страх като го види.
Ужасяващата му мания го принуждава да събори всички стени в жилището си, да инсталира камери, да проверява записите на няколко часа и дори да спи на прозрачно легло, за да е сигурен, че нищо не се крие отдолу. Единствено възрастната му съседка успява за малко да го разсее, като му позволява за пореден път да ѝ разкаже историята на града.
Дали съществуват призраци извън стените на въображението ни и можем ли да се скрием от тях? Дали Камп ще залови призрака, преди той да е заловил него?
„Честит рожден ден ловецо”
В „Честит рожден ден ловецо” празнуваме 60-годишнината на Нийл Наш – „най-прочутият ловец в историята на Гоблин”.
Докато пищното парти е в разгара си и големците на града дивеят в огромното му имение, Нийл Наш не може да се отърве от една натрапчива мисъл – сред ловните му трофеи липсва Велика Сова.
Мистериозната птица, обитаваща зловещите Северни гори, е свещена за Гоблин и е напълно недопустимо да бъде ловувана. Ще устои ли ловецът на изкушението или ще получи ли мечтания подарък?
„Престо”
В „Престо” посещаваме представление на мистериозен фокусник.
Императорът и неговата асистентка изнасят феноменално шоу, което скандализира всички, включително и колегите им.
Фокусникът строго пази тайните си, но Малерман разкрива от къде идва таланта му и кога, и как фокуса се превръща в истинска магия.
„Объркване в зоопарка”
В „Объркване в зоопарка” се случва точно това, което заглавието съобщава.
Дърк Роджърс, който „всеки ден се буди оптимист и заспива в отчаяние”, работи на две места – в зоопарка и в кланицата. Преуморен и замаян от постоянните си кошмари, той допуска непоправима грешка…
„Плетищата”
Последният разказ ни отвежда в „Плетищата” и ни среща с техния създател. От тази история научаваме кой, как и защо е създал най-голямата гоблинска забележителност. И най-вече, какво е скрил в сърцето на огромния си лабиринт от храсти.
***
И накрая, за моя огромна изненада, разбираме какво се случва с товара на Том.
Изненадах се, защото знам как свършват предишните книги на Малерман и вече се бях настроила за разочароващ финал.
Какво Харесвам В Книгата?
Със затварянето на последната страница имах чувството, че съм изгледала мини сериал. А така ми се искаше още! И не знам защо, но докато четях, в съзнанието ми постоянно изникваше образа на Боб от „Туин Пийкс”.
И само да добавя, освен по странните обитатели, Северната гора, Плетището и Великите сови, ще познаете Гоблин по огромните скулптори с форма на хора, непрестанният дъжд, зловещите полицаи, изгубените ключове, индианците, вещицата и едно малко хитро момиченце.
Заключение
Малерман успя да влезе под кожата ми и да ме спечели. Всяка от предишните книги ми се стори незавършена и недоразвита, но интереса ми към него и неговото творчество нестихва.
Типично по „малермански” никой от разказите в „Гоблин”нямаше категоричен финал. Всъщност нямаше нужда от такъв.
Героите и обстановката са така добре пресъздадени, че читателят сам може да усети накъде отиват нещата.
Препоръчвам Ли Книгата?
Препоръчвам „Гоблин” на всички почитатели на мистерията и странните персонажи, и тайно се надявам някой ден отново да се върнем в това странно дъждовно градче.
Вижте още ревюта на книги от Джош Малерман:
