Историята
Някойси Джак има само една провалена мисия в живота си.
Вече е приключил с родителите и по-голямото дете, когато главната цел – едва проходилото бебе – успява да се измъкне под носа му.
„Детето пристъпи леко колебливо през прага. Мъглата го прегърна като отдавна изгубен приятел. В началото малко несигурно, а после с нарастваща увереност и скорост, момчето се заклатушка нагоре по хълма.”
Тъмнината на нощта и мъглата се притичват на помощ и отвеждат детето до новото му семейство.
Така започва необикновената история на Никой Оуенс – момче осиновено от призраци и живеещо в пределите на гробището.
Макар новите му родители да са семейство Оуенс – двойка дружелюбни мъртъвци, в отглеждането и възпитанието на Ник се включват почти всички обитатели на гробището.
Най-голямо влияние в живота му оказва неговият наставник Сайлъс – същество, живеещо между света на живите и този на мъртвите (така и не се уточнява какво точно е той, но бих заложила на вампир).
“За да се отгледа това дете са нужни повече от няколко добри духа. Нужно е цяло гробище”
Страница след страница, Ник расте и се променя, а гробището става все по-тясно за него.
Той знае, че принадлежи към друг свят и че неговото място е сред живите.
„Научих много неща в това гробище – обясни Ник. – Мога да се Сливам и да Витая, мога да отворя таласъмска порта, познавам съзвездията.
Но отвън има друг свят, с море и острови, корабокрушения и прасета. Искам да кажа, пълен е с неща, за които не знам. Учителите тук ме научиха на много, но искам да знам още, щом ще трябва да оцелявам навън някой ден.”
Приключенията на Ник в гробището не стихват, а сега, вече достатъчно голям, ще трябва тепърва да се справя със света отвъд оградата.
А Някойси Джак не го е забравил и е готов на всичко, за да изпълни задачата си докрай.
Заключение
Глуми, но без да е страшна, „Книга за гробището” е страхотно четиво за малки и големи.
Прекрасният стил на Геймън ни понася сред гробове и мъртъвци, а на нас ни е леко и светло. Иска ни се да надникнем във всяка крипта, да поздравим всеки призрак. Да чуем истории от далечното минало, да научим дълбоко погребани тайни.
Кратка и приятна, историята неусетно разгръща страниците и ни пренася в един вълшебен свят, от който строи любов и приятелство.
Смислена, добре структурирана, притежаваща уникална глуми атмосфера и добре подправена с чувство за хумор, „Книга за гробището” влиза в топ 5 за най-добрите книги, които тази година прочетох.
Препоръчвам Ли Книгата?
Препоръчвам я! Прочетете я, а после ми благодарете в Инстаграм 🙂
Е, сега, ако не ви хареса, не ми се карайте 🙂 Но пък ми споделете, какво не ви е харесало. Ще ми е любопитно да разбера.
*PS: Любимият ми момент е, когато в една „специална нощ”, живи и мъртви се събират, за да се понесат заедно в „Танца на мъртвите” (Danse Macabre).
