Моя приятелка бе останала впечатлена от „Гам” и горещо ми я препоръча. Истински се изкуших от начина, по който ми бе описана книгата, веднага си я купих и трепетно зачетох.
За пореден път се оказа, че хората виждаме нещата по различен начин. Навярно моите очаквания бяха прекалено завишени. Не знам.
Макар и красиво написана, това просто не е моята книга. Бях посъветвана да я чета бавно и да я осмисля. Така и направих. Оставих я за няколко дни, но уви, нямаше положителен резултат и трудно се принудих да я продължа.
***
„Гам” е история за една жена, търсеща своето място в света. И… това е. Не разбрах коя е тя, от къде идва, с какво се занимава, как има възможност да обикаля безцелно света потънала в лукс.
В моите очи Гам е една незадоволена и капризна жена, която обича да е гола и да „съзерцава”.
Сменя превозни средства, сменя континенти, сменя мъже и прислуга, но на всякъде със себе си носи меланхолия и недоволство.
Свикнала съм докато чета да опознавам героите, да се привързвам към тях, да ме дразнят или радват, да ме разочароват, да ме разплачат или да ме усмихнат. Още преди средата на книгата разбрах, че такова нещо няма да се случи.
Герои изобщо не съществуват. Само някакви образи, чрез които Ремарк излага собствените си разсъждения.
Мъжете, които Гам среща, преминават като сенки през романа. Безлични, безплътни… Само имена, които ще изчезнат след няколко страници.
Имах чувството, че чета откъси, а не цяло произведение. Гам на кораба, Гам в градината, Гам в спалнята, Гам разговаря с прислугата, Гам разговаря с търговеца…
Като стана въпрос за разговори – макар и изпълнени със смисъл, диалозите ми звучаха дразнещо фалшиво.
И … Общо взето е това. Нямам какво повече да кажа за историята, понеже и тя самата нищо не ни казва.
Заключение
Не ми остава друго, освен да се повторя: „Гам” просто не е моята книга. Харесвам дълбокосмислени произведения. Харесвам философски разсъждения. Харесва ми да опознавам различни гледни точки.
Тази книга предлага точно това, но не ми беше достатъчно. Изчетох я докрай от инат и с огромното желание да срещна нещо, което ще ме накара да я харесам. Уви, останах си разочарована.
Книгата безспорно притежава дълбочина и смисъл. Потапя читателя в екзотика, облива го с фееричен изказ.
Прилича ми повече на поема, отколкото на разказана история. С много детайли и много внушения.
И въпреки всичко… Не ми достави удоволствие да я чета.
Препоръчвам ли книгата?
След всичко написано – вие как мислите?
