Историята
24 момчета израстват зад стените на изолирана от света кула насред гората. Те нямат имена, а всяко от тях се назовава на определена буква от азбуката. Наричат ги „Азбучните момчета”.
Като част от научен експеримент, който цели да развие интелекта им до невиждани висоти, те са избрани да се превърнат в гении, които един ден ще променят света. Свят, който дори не знаят, че съществува.
Въпреки усъвършенстваните способности и натрупаните знания, момчетата живеят с мисълта, че са „родени” от дървета, че отвъд двора на кулата не съществува нищо друго и дори не подозират съществуването на противоположен пол.
„Противоположният пол разсейва гения.
Е, какво правиш тогава?
Отстраняваш противоположният пол от картинката.
И…
Наблюдаваш…
Как…
Геният…
Разцъфва…”
Целият им живот се контролира от организация наричана „Родителството”, а водеща фигура е техният Б.А.Щ.А.
„Родителството” използва всички методи за манипулация и контрол, за да стимулира развитието на ума, осакатявайки всяка човешка емоция.
Всяко усещане и мисъл, които могат да отклонят вниманието на младежите от учебните занимания, са строго забранени.
Отношенията между момчетата и техния Б.А.Щ.А. силно наподобява култ, защото макар и дълбоко убедени в добрите му намерения, те живеят в постоянен страх от него, от ежедневните Инспекции, и най-вече – от Ъгъла.
„ – Развалени – каза Ричард на глас. Но не, не, не беше така. Никое от неговите момчета не беше развалено. А двете, които бяха… той отдавна се бе погрижил за тях.
Имаше само едно решение, когато някое от момчетата беше развалено.
Да, това беше последната защитна стена на Ричард. Крайното средство и за персонала и за момчетата. Само като си помислеше за името на стаята и се успокояваше; тя му напомняше, че дори някога, някое момче да научи за съществуването на жените, Ъгълът бе винаги там и можеше да бъде отворен …”
Вече 12 годишни, на прага на възмъжаването, момчетата копнеят за отговори, без дори да знаят въпросите, а инстинкта за свобода започва да надделява над разума.
Няма да се впускам в много подробности (колкото и да ми се иска 🙂 ), защото книгата предлага множество обрати и не искам да ви разваля удоволствието от четенето. Само ще добавя, че развръзката и финалът определено ме хванаха неподготвена. А това не се случва често 🙂
Какво Харесвам В Книгата?
„Инспекцията” няма нищо общо с предишните книги на автора, които предлагат оригинална концепция, но кофти изпълнение и слаби финали. Написана е на съвсем различно ниво и я харесах от началото до края.
Заключение
През последните години усетихме какво е да живееш в изолация и да нямаш друг избор, освен да се довериш на едно малко по-различно „Родителство”. Да задаваш въпроси, а отговорите още повече да те объркват. Да търсиш истината, а истината да е различна за всеки.
Това е нещото, което най-много харесвам в книгите на Малерман – ясното послание, реализмът скрит зад фантазията.
Що се отнася до „Инспекцията” – отначало книгата върви малко мудно, но чрез приятни кукички, които да задържат вниманието ни, страниците се разгръщат бързо.
След средата нещата започват да придобиват смисъл, действието се забързва, а изненадите следват една след друга.
За разлика от останалите книги на автора – тази има финал! И то доста задоволителен.
Препоръчвам Ли Книгата?
Книгата ми хареса и я препоръчвам.
Ако сте останали разочаровани от предишните книги на автора – дайте ѝ шанс. Ще усетите как с всяка следваща книга, Малерман демонстрира усъвършенстван стил и смело въображение.
Приятно четене!
Вижте още ревюта на книги от Джош Малерман:
