Здравейте,
аз съм Тита, а това е книжният ми блог.
Като малка никак не обичах да чета. Не съм сигурна дали изобщо съм прочела нещо от задължителните книги в училище.
Въпреки това литературата беше любимият ми предмет. Но не заради четенето, а заради писането.
Обичах да пиша есета. Те ми носеха някакво чувство за свобода. Даваха ми възможност да извадя нещо от себе си и да го споделя.
Постепенно любовта ми към четенето се събуди, но ми беше много трудно да намеря книга, която да задържи интереса ми.
Задължителната литература от училище не ми даваше това, от което се нуждаех като читател. Започвах книгите и ги оставях.
Чак в гимназията попаднах на книгата, която насочи читателския ми компас в правилната посока.
Не помня как и откъде, но в ръцете ми се озова сборникът с разкази „Четири след полунощ” на Стивън Кинг. Още след прочита на „Ланголиерите” започнаха да се очертават границите на литературния ми вкус.
И ето ме тук – с цял блог посветен на страшните истории, мистериите и дълбоките емоции.
И знам, че не съм единствената, която търси адреналин между страниците. 🙂
Знам, че сме много и ще се радвам сред вас да намеря сродни души, с които ще пишем, ще четем и ще съпреживяваме.
Приятна разходка из GLOOMY ДУМИ и приятно четене, приятели!
